Нормативна уредба
Националната разузнавателна служба е създадена с Указ № 152 от 05.02.1990 г. на Държавния съвет на Народна република България. Съдържанието на разпореденото с този указ е следното: "Създава Национална разузнавателна служба при Държавния съвет на Народна република България. Функциите, задачите и структурата на Национална разузнавателна служба се определят от Държавния съвет на Народна република България." До издаването на указа външнополитическото разузнаване се осъществява от структура на Министерство на вътрешните работи, а по силата на указа тази разузнавателна дейност на държавата се възлага на самостоятелно ведомство.
С Указ № 17 от 08.05.1990 г. на Президента на Републиката е постановено прилагане на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /Отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./ спрямо Националната разузнавателна служба. С този указ са възложени правомощия спрямо службата на директора на Националната разузнавателна служба и на министъра на народната отбрана. С издаването на този указ се урежда статута на службата като военизирано ведомство и на служителите като военнослужещи.
Приетата Конституция на Република България, обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 от 13.07.1991г., и влязла в сила от 13.07.1991 г., закрепвайки принципите на демократичната и правова държава, урежда държавното управление с ясно разграничаване на функциите на отделните власти и осъществяващите ги органи, като върховенството принадлежи на Народното събрание. Поставена е нова конституционна основа за взаимодействието на висшите държавни органи с Националната разузнавателна служба - административна субординация по отношение на Президента на Републиката и на Министерския съвет и контрол, осъществяван от Народното събрание.
С Постановление № 216 на Министерския съвет от 4.11.1991 г. за регламентиране изпълнението на някои специфични дейности на Националната разузнавателна служба / Обн., ДВ, бр. 93 от 12.11.1991 г./ е установено, че Националната разузнавателна служба е юридическо лице на бюджетна издръжка.
Със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 112 от 27.12.1995 г. и влязъл в сила на 27.02.1996 г., Националната разузнавателна служба е включена в състава на въоръжените сили и е регламентирано изискването, че устройството, ръководството, управлението и дейността на службата се уреждат със закон. Националната разузнавателна служба получава законова уредба като юридическо лице на бюджетна издръжка и на директора на службата са предоставени конкретни правомощия като на ръководител на ведомство, регламентирано от закона.
С Концепцията за националната сигурност на Република България, приета с Решение на 38-о Народно събрание от 16.04.1998 г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 46 от 22.04.1998 г. са определени целите и задачите, свързани с националната сигурност като част от колективната система за евроатлантическа и европейска сигурност и функциите и приоритетите на органите за сигурност, един от които е Националната разузнавателна служба.
Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 40 от 2002 г. и влязъл в сила на 19.04.2002 г., урежда статута на Националната разузнавателна служба като ведомство извън състава на въоръжените сили, а в Преходните и заключителни разпоредби на този закон е установено, че службата прилага Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закони за организацията и дейността й. На директора на Националната разузнавателна служба са възложени спрямо службата права и задължения, съответстващи на правомощията на министъра на отбраната по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Цитираният по-горе Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен от нов закон със същото наименование, обнародван в Държавен вестник, бр. 35 от 12.05.2009 г.
В действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е в сила от 12.05.2009 г., е установено, че:
1. По отношение на Националната разузнавателна служба, на правомощията на нейния ръководител и на статуса на служителите й се прилагат Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилникът за прилагането му, до приемането на закон за организацията и дейността на службата.
2. Директорът на Националната разузнавателна служба има правата на министър по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по отношение на службата.
3. Националната разузнавателна служба е юридическо лице на бюджетна издръжка.
По силата на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, във въоръжените сили на Република България във военно време се включва и личния състав на определени звена от Националната разузнавателна служба.
Законът за специалните разузнавателни средства, обнародван в Държавен вестник, бр. 95 от 21.10.1997 г., предоставя право на Националната разузнавателна служба да притежава, да иска използване и да използва специални разузнавателни средства, както и да използва събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства, съобразно компетентността си.
Със Закона за защита на класифицираната информация, обнародван в Държавен вестник, бр. 45 от 30.04.2002 г., Националната разузнавателна служба е конституирана като служба за сигурност и са установени функциите й в това качество.
По силата на закони, извън горепосочените, на Националната разузнавателна служба като ведомство, на директора на службата или на други нейни представители са предоставени специфични правомощия - Закон за мерките срещу изпирането на пари, обнародван в Държавен вестник, бр. 85 от 24.07.1998 г., Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, обнародван в Държавен вестник, бр. 102 от 19.12.2006 г., Закон за електронните съобщения, обнародван в Държавен вестник, бр. 41 от 22.05.2007 г. и др.
Към момента не съществува единен законодателен акт, уреждащ правното положение, задачите и дейностите на Националната разузнавателна служба и правното положение на нейните служители.
